Тази година навършва 100 години, но какво е сюрреализмът и защо е по-актуален от всякога?

От парен трен, изстрелващ се от камина („ Time Transfixed “, от Рене Магрит) или до голия тил на жена, превърната в цигулка („ Le Violin D'Ingres “ от Ман Рей), сюрреалистичното изкуство към момента има силата да конспирация.

Тази година се навършват 100 години от придвижването, само че въздействието му към момента резонира измежду артистите по целия свят.

Произходът на сюрреализма е в груповата контузия от Първата международна война и световната грипна зараза от 1918 година Убеден, че рационалният, мъжки свят е отговорен за сходни ужаси, създателят на групата, френският публицист Андре Бретон, търси „ ирационална “ опция, вкоренена в света на подсъзнанието и положенията на сънищата. В първия „ халюцинационен манифест “ – обяснителна листовка, оповестена в Париж през октомври 1924 година, която обрисува идеалите на групата – Бретон приканва за гражданска война в мисленето, „ подбудена от неналичието на всевъзможен надзор, упражняван от разсъдъка “. Въпреки че това може да звучи ненапълно объркващо, това в действителност беше апел за независимост и отменяне на статуквото.

„ Това е придвижване на протест против институциите, религията, армията и всички сили, които се пробваха да затворят мозъка “, сподели Ксавие Канон, куратор на шоуто „ Histoire De Ne Pas Rire “ – което се превежда като История на несмеха – в Центъра за изящни изкуства Bozar в Брюксел, Белгия.

Движение с неповторими свободи

Започнал като литературно придвижване, сюрреализмът скоро се трансформира в артистичен. Съновидните облици и образните игри са неговите повтарящи се характерности, както и главната политическа сензитивност и желанието да накарат фена да сложи под въпрос света към себе си. Липсата на дефинирана хармония обаче дава на сюрреалистичните художници неповторима независимост да се показват по какъвто и да е метод.

В „ Строителство с варен фасул (Предчувствие за гражданска война) “, нарисуван през 1936 година, испанският художник Салвадор Дали изобразява делириозна, необичайно изкривена гигантска фигура, която радостно се раздира на части във връзка с трагичното самоизтребление, провокирано от испанската революция. „ Предателството на изображенията “ на Рене Магрит от 1929 година употребява по-хладнокръвен метод. Комбинирането на изображение на лула с думите „ Ceci N’est Pas Un Pipe “ (което се превежда като „ Това не е лула “) ни принуждава да сложим под въпрос това, което виждаме и това, което ни се споделя.

Движението се разпали, до момента в който преминаваше през географски граници и десетилетия, като актьори от разнообразни страни и столетия приспособиха неговите идеали към личните си стилове и занимания.

„ Метаморфозата е една от основните хрумвания на цялото придвижване и, несъмнено, се е трансформирала с времето. Различни художници от друг генезис могат да използват сюрреализма, за да изследват своите самостоятелни проблеми “, сподели Франсиса Вандепит, куратор на „ Представете си! 100 години сюрреализъм “, който сега се демонстрира в Кралските музеи за изящни изкуства на Белгия, преди да се реалокира в Hamburger Kunsthalle в Германия, Fundación Mapfré в Мадрид и най-после Музея на изкуствата във Филаделфия. Всяко домакинско място ще покаже съществена селекция от творби и ще ги добави с други от личните си сбирки, наблягайки по какъв начин придвижването се развива в разнообразни райони.

Влияние върху ново потомство артисти

Докато сюрреализмът имаше репутацията на мизогиния - Бретон и ранната мъжка подчиненост на групата смятаха дамите в придвижването просто за „ вдъхновения “ - дамите създаваха и излагаха изкуство дружно с връстници мъже още през цялото време. Тяхната работа обаче беше подценявана в продължение на доста години от историческо заведение в изкуството, което несъмнено беше женомразко.

За да възстановят салдото, изложбите в Брюксел демонстрират работата на белгийските художници Джейн Граверол и Рейчъл Баес, които „ се възползваха от апелите на придвижването за независимост и го изследваха съгласно личните си условия “, сподели Вандепит.

Други забележителни персони - като английската художничка и писателка Леонора Карингтън, която преследва свободата както в живота, по този начин и в работата си - не престават да оказват въздействие върху новото потомство художници. Карингтън се реалокира в Мексико през 40-те години на предишния век и дружно с Remedios Varo и унгарско-мексиканската фотожурналистка Kati Horna, създава неповторимо женствена версия на сюрреализма, която се базира на матриархалните общества и мистицизма. Нейната работа, която също се концентрира върху екологични въпроси и андрогинност, въодушеви тематиката на Венецианското биенале през 2022 г., чиито съвсем всички дами включваха доста хора, повлияни от нейната процедура.

Което не значи, че единствено дамите художници одобряват сюрреализма през днешния ден. В книгата си „ Нов сюрреализъм: Страшното в актуалната живопис “ художникът и публицист Робърт Зелер изследва за какво и по какъв начин актуалните художници се ангажират със сюрреалистичните хрумвания и изображения.

Зелер има вяра, че привлекателността на сюрреализма за днешните художници се свежда до свободата, която им дава да показват себе си по метод, който е наличен за всички – т.е., езикът на сънищата. „ Използвайки образен език, който нормално би бил непокътнат за сънища, художниците могат да бъдат индиректни, по-тъпи в общуването посредством потреблението на парадокс, не-sequiturs и скрити смисли “, сподели Зелер.

Художниците се ангажират с типичен сюрреалистични тропи като показване на познатото като непознато и необичайно, сравнение на видимо несвързани облици и потребление на парадокс за рецензия на политически или обществени проблеми, „ само че по нови способи, които приказват на по-младото потомство “, сподели Зелер.

Като се има поради сегашната ни политическа и обществена обстановка, която в прочут смисъл отразява тази от 20-те години на предишния век, има доста неща, за които актуалните художници желаят да приказват. „ Не е толкоз извънредно, най-малко във връзка с многото милиони жертви от Първата международна война, само че имаме доста войни, които не престават, и затихваща световна пандемия “, сподели Зелер.

Двусмисленият език на сюрреализма може да е идеалният, на който да водите и тези диалози. Както отбелязва Зелер, „ може да е мъчно човек да изрази себе си, своите вярвания, без да обиди някого. Но никой няма да се обиди от потреблението на езика на сънищата.