Тази година навършва 100 години, но какво е сюрреализмът и защо е по-актуален от всякога?
От парен влак, изстрелващ се от камина („Time Transfixed“, от Рене Магрит) или до голия гръб на жена, превърната в цигулка („Le Violin D'Ingres“ от Ман Рей), сюрреалистичното изкуство все още има силата да интрига.
Тази година се навършват 100 години от движението, но влиянието му все още резонира сред артистите по целия свят.
Произходът на сюрреализма е в колективната травма от Първата световна война и глобалната грипна епидемия от 1918 г. Убеден, че рационалният, мъжки свят е виновен за подобни ужаси, основателят на групата, френският писател Андре Бретон, търси „ирационална“ алтернатива, вкоренена в света на подсъзнанието и състоянията на сънищата. В първия „сюрреалистичен манифест“ – обяснителна брошура, публикувана в Париж през октомври 1924 г., която очертава идеалите на групата – Бретон призовава за революция в мисленето, „продиктувана от липсата на всякакъв контрол, упражняван от разума“. Въпреки че това може да звучи донякъде объркващо, това всъщност беше призив за свобода и отхвърляне на статуквото.
„Това е движение на бунт срещу институциите, религията, армията и всички сили, които се опитаха да затворят ума“, каза Ксавие Канон, куратор на шоуто „Histoire De Ne Pas Rire“ – което се превежда като История на несмеха – в Центъра за изящни изкуства Bozar в Брюксел, Белгия.
Движение с уникални свободи
Започнал като литературно движение, сюрреализмът скоро се превърна в артистичен. Съновидните образи и визуалните игри са неговите повтарящи се характеристики, както и основната политическа чувствителност и желанието да накарат зрителя да постави под въпрос света около себе си. Липсата на дефинирана естетика обаче дава на сюрреалистичните художници уникална свобода да се изразяват по какъвто и да е начин.
В „Строителство с варен боб (Предчувствие за гражданска война)“, нарисуван през 1936 г., испанският художник Салвадор Дали изобразява делириозна, странно изкривена гигантска фигура, която радостно се разкъсва на парчета във връзка с трагичното самоунищожение, предизвикано от испанската гражданска война. „Предателството на изображенията“ на Рене Магрит от 1929 г. използва по-хладнокръвен подход. Комбинирането на изображение на лула с думите „Ceci N’est Pas Un Pipe“ (което се превежда като „Това не е лула“) ни принуждава да поставим под въпрос това, което виждаме и това, което ни се казва.
Движението се разпали, докато преминаваше през географски граници и десетилетия, като артисти от различни страни и епохи адаптираха неговите идеали към собствените си стилове и занимания.
„Метаморфозата е една от ключовите идеи на цялото движение и, разбира се, се е променила с времето. Различни художници от различен произход могат да използват сюрреализма, за да изследват своите индивидуални проблеми“, каза Франсиса Вандепит, куратор на „Представете си! 100 години сюрреализъм“, който в момента се показва в Кралските музеи за изящни изкуства на Белгия, преди да се премести в Hamburger Kunsthalle в Германия, Fundación Mapfré в Мадрид и накрая Музея на изкуствата във Филаделфия. Всяко домакинско място ще покаже основна селекция от произведения и ще ги добави с други от собствените си колекции, подчертавайки как движението се развива в различни региони.
Влияние върху ново поколение артисти
Докато сюрреализмът имаше репутацията на мизогиния - Бретон и ранната мъжка йерархия на групата смятаха жените в движението просто за „музи“ - жените създаваха и излагаха изкуство заедно с връстници мъже още от самото начало. Тяхната работа обаче беше пренебрегвана в продължение на много години от историческо заведение в изкуството, което определено беше женомразко.
За да възстановят баланса, изложбите в Брюксел показват работата на белгийските художници Джейн Граверол и Рейчъл Баес, които „се възползваха от призивите на движението за свобода и го изследваха според собствените си условия“, каза Вандепит.
Други забележителни личности - като британската художничка и писателка Леонора Карингтън, която преследва свободата както в живота, така и в работата си - продължават да оказват влияние върху новото поколение художници. Карингтън се премества в Мексико през 40-те години на миналия век и заедно с Remedios Varo и унгарско-мексиканската фотожурналистка Kati Horna, разработва уникално женствена версия на сюрреализма, която се позовава на матриархалните общества и мистицизма. Нейната работа, която също се фокусира върху екологични въпроси и андрогинност, вдъхнови темата на Венецианското биенале през 2022 г., чиито почти всички жени включваха много хора, повлияни от нейната практика.
Което не означава, че само жените художници приемат сюрреализма днес. В книгата си „Нов сюрреализъм: Страшното в съвременната живопис“ художникът и писател Робърт Зелер изследва защо и как съвременните художници се ангажират със сюрреалистичните идеи и изображения.
Зелер вярва, че привлекателността на сюрреализма за днешните художници се свежда до свободата, която им дава да изразяват себе си по начин, който е достъпен за всички – т.е., езикът на сънищата. „Използвайки визуален език, който обикновено би бил запазен за сънища, художниците могат да бъдат индиректни, по-тъпи в общуването чрез използването на абсурд, не-sequiturs и скрити значения“, каза Зелер.
Художниците се ангажират с класически сюрреалистични тропи като представяне на познатото като непознато и странно, съпоставяне на привидно несвързани образи и използване на абсурд за критика на политически или социални проблеми, „но по нови начини, които говорят на по-младото поколение“, каза Зелер.
Като се има предвид сегашната ни политическа и социална ситуация, която в известен смисъл отразява тази от 20-те години на миналия век, има много неща, за които съвременните художници искат да говорят. „Не е толкова ужасно, поне по отношение на многото милиони жертви от Първата световна война, но имаме много войни, които продължават, и затихваща глобална пандемия“, каза Зелер.
Двусмисленият език на сюрреализма може да е идеалният, на който да водите и тези разговори. Както отбелязва Зелер, „може да е трудно човек да изрази себе си, своите вярвания, без да обиди някого. Но никой няма да се обиди от използването на езика на сънищата.
